Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2010 10:36 - Неудобни размисли за свободата и робското мислене на българина
Автор: informator Категория: Политика   
Прочетен: 2290 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 16.06.2010 10:36


Неудобни размисли за свободата и робското мислене на българина    

Математическа разбивка на количеството време прекарано от българският народ като свободен и поробен.

 

image

 

Ако се запознаете случайно с някой, който е на 50 години и е прекарал да речем 27 от тях в затвора, какво бихте си помислили за него? Дори ако успееше да ви убеди със силата на неоспорими доказателства, че присъдата е била незаслужена и заговор против него...че през цялото това време той е бил примерен затворник и никога не е преставал да вярва в невинноста си. Че след време неговата теза се била доказала и дори независим съд е отменил първоначалната присъда и сега този невинен човек може спокойно да планува живота си без над него да тегне дамоклиевият меч на обвинението. Бихте ли взели този човек на работа?

Бихте ли се доверили на някой, който е живял повече време като затворник, отколкото свободен, за това, че ще има способноста да мисли независимо и критично, че ще успее да вземе решения на работното място, които са неизбежни за която и да е сериозна работа - без да ви пита за всяко нещо? Ще инвестирате ли в обучението на някой, за който не сте сигурни, че като спечели първата си заплата, няма да я изпие с приятели, опиянен от новооткритата си свобода и немислещ за отговорностите на утрешния ден? Ще се доверите ли на някой, който не е свикнал да се справя с неизвестностите на живота на свобода и стреса, който е част от него?

Разбирате аналогията.

Един елементарен прочит на националната ни история показва, че сме прекарали повече време като зависими от някой други, под управлението на чужди сили и адаптирайки се към чужди режими, отколкото като свободна нация, която гради общество, което народа е решил да гради. Как мислите, какви ли са трайните поражения на ниво народопсихология, тогава, когато за последните 45 години болшинството от  хората са се усъвършенствали в това да се адаптират и нагаждат, а не да мислят и действат като свободолюбиви същества? 

От моя гледна точка пост-комунистическият период не може да се определи като период на свобода, понеже отсъствието на сталинизъм, не означава непременно присъствието на свобода.Така, че тези 20 години са вкарани в графа Свобода повече с цел "умерените" да нямат за какво да се заяждат, а не понеже мисля, че пост-комунистическият период е период на свобода, включително и до ден днешен.

Нека бъдем честни: точно коя част от националната ни история ни кара да се чувстваме като свободни граждани, чието благоденствие е в центъра на националната ни доктрина? Един прочит на историята ни като народ звучи повече като историята на борбата за власт между различни фамилии и родове, а не като историята на свободен народ, който е имал шанса да съгради общество основано на лични свободи и благоденствието на отделната личност.

Възниква въпросът: възможно ли е един народ, свикнал да се адаптира за стотици години, да дойде до състояние на мисълта, в което да предприеме действия типични за свободомислещите народи, които са поели отговорност за своето съществуване и развитие? Идеите на свободното общество, демокрацията и републиканизма някога ще станат ли интересни на хора, които харесват турски сериали и чалга? Понеже излиза, че от чисто математическа гледна точка, от гражданите, които имат право на глас, само една малка част пасват на профила на свободомислието.

Не е ли време да отхвърлим парадигмата според която това, което се случва с отделният човек в обществото има значимост само тогава, когато се впише в политическата схема на извличането на медиини дивиденти в полза на нечия кампания? Тогава, когато "социалната политика" на този или онзи е единствената форма на реверанс от страна на голямата и силна майка-държава към малките, слаби, зависими на нея субекти? Не трябваше ли да е обратното, а именно: държавата да я е страх от негово величество мислещия и гласуващ гражданин?

Или ще обречем и следващото поколение да гледа по телевизията ежедневно битките на политическия елит за власт, всичко на гърба на данъкоплатеца, който послушно си плаща социалните осигуровки, без да има каквото и да е чувство на сигурност не само за утрешния, а и за днешния ден.

Има нещо много сбъркано и дори бих казал тъжно в целия този сценарий. Нещо много бързо трябва да се промени, преди да сме измрели всички, които имаме някакви спомени за терористичният комунистически режим и произхождащите от него всички национални беди за последните двадесет години. Понеже преди да сме се осъзнали, следващото поколение комсомолци, потомци на Гоце и компания, наричащи се с модерни термини като "прогресивисти", "трета вълна" и тям подобни интелектуално звучащи словоблудства, ще започнат да пренаписват учебниците на нашите деца и внуци и ще представят БКП, сталинизма и всичко прозитичащо от тях като източника на всяко добро за България.

Или може би този ден е вече тук?

ИЗТОЧНИК: ОТ ПОКРИВА



Тагове:   Гоце,


Гласувай:
3



1. veselaj - Излез от клишето "робство...
05.11.2010 18:56
Излез от клишето "робство". Това, че сме били в рамките на държава, която не се е наричала държава не означава, че сме били роби. И по време на "византийското робство" и по време на "турското робство", българите са имали собственост (за разлика от турците, впрочем) и са можели да пътуват свободно. Не случайно голяма част от революционерите са били високо образовани.
Робство в истинския смисъл на думата имаше само при управлението на БКП. нямаш право да пътуваш, не можеш да пазаруваш свободно, а чакаш "да ти дадат" и т. н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: informator
Категория: Политика
Прочетен: 242598
Постинги: 57
Коментари: 184
Гласове: 1585
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031